Translate this

Мои статии на английски

Предпразнично настроение породено от суета

Вали! Сякаш Господ се е разсърдил на творенията си - човеците!
И как не?
На празник всеки влиза в църква, кръсти се, пали свещи - мирен и покорен народ, милее за Бога!
А през останалото време?

Всеки мисли как да събере приятелите си, да заредят голямата маса, да пийнат и хапнат - отдават се на веселие и забавление.
Къде в тази картинка има място за Бог?
Дори не благославят храната на масата и не четат молитва!
Всички сме грешни пред Господ, макар, че никой не се отрича от него. Как тогава той да милее за нас?
Предпразничното настроение ни обзема, приготвяме трапезата, чакаме гости и когато те дойдат, започва традиционната веселба.
А е толкова просто да се смирим, да не искаме повече от това, което вече имаме, да се радваме на онези мънички неща, които ни носят щастие и радост.
Всичко останало е някаква суета и алчност!
Много ли е нужно на човека? Щом имаш подслон над главата си, нямаш дългове, можеш да преживяваш без да се ограничаваш - имаш много. Алчността води до безредие, до това да се правиш на някой друг, да опиташ да достигнеш нивото на другия, без да те е грижа за обикновения човек.
А той - човечецът - прави опити да преживява спокойно дните си, без да се тормози, че някой от алчност ще му отнеме и малкото, което има.
Щастието на хората не идва с парите, с богатството, с имането!
Толкова е лесно да благословиш празничната трапеза, колкото и скромна да е тя! Дано празниците на всички бъдат по-светли, по-смирени и още по-благословени!
И да направим така, че Бог отново да ни заобича!




Няма коментари :

Публикуване на коментар

Радвам се, че посетихте този блог! Моля, оставете коментар!