Специалният ден - Женският празник в Женският месец!

Докато още пишех заглавието, си припомних колко специален беше 8-ми март! В училище някога правехме картички и ги подарявахме на майките си. Купувахме цветя, които поднасяхме след учебния ден. Четях "Да живее майката!" от Вили Брайнхолст.
В тази малка интересна книжка авторът бе събрал всички важни случки в живота на едно семейство.
Незлобливият му хумор привлича читателя и го призовава да прочете историята до края.
Самият ден - 8-ми март - е посветен само на дамите.
Това трябва да помнят и почитат мъжете!

Цветето на Марта!

Тя взе книгата и се приближи до дивана. За миг се поколеба, огледа се и реши да седне до прозореца. Завлече голямото кресло и се отпусна облекчено. Креслото не бе от най-леките. Без да отвори книгата, знаеше какво ще прочете. Романът я привличаше, но бе попила всяка страница, всяка дума от него. През изминалите няколко месеца, в които бе сама, без любимия до себе си, Марта започна да чете. В семейната и библиотека не остана непрочетена книга. Въздъхна и прелисти няколко страници. Всеки ред я връщаше към спомените и. Не чакаше никого. Знаеше, че Той няма да се върне скоро!
Разтворената книга бе отпусната в скута и, а тя гледаше през прозореца. Гледаше подредения двор, масата, която не очакваше гости, и градинката, в която бяха посадени цветята.
Те вече бяха напъпили и скоро щяха да цъфнат и да изпълнят двора с аромати.
Марта се изправи. Заряза книгата и тръгна към кухнята да си налее кафе. Позвъни се на вратата.
Тя се поколеба - да отвори ли?
Не помнеше да е канила някого!
И отново се позвъни - този път продължително.
Сякаш някой настоятелно я молеше да отвори.
Този път не се поколеба!
Но пред дома и нямаше никого.
Огледа се, нямаше и следа от движение.
"Сигурно е някаква шега!" - помисли си тя.

Ала когато понечи да затвори, погледът и бе привлечен от ярко червена роза - красива, искряща.
"Това пък какво е!" - възкликна мислено и се наведе, за да вземе цветето.
Отново се огледа, дори отиде в двора, но и там нямаше никого.
"Сигурно е грешка!" - помисли Марта и се прибра в къщата.
Наля си кафе и се върна при книгата.
Едва не изпусна чашата от изненада!
До прозореца бе застанал Той!
"Ето от кого е цветето!" - мислено си каза тя.
Бе влязъл, когато тя отиде в двора, без да го забележи!
Остави чашата и се хвърли в прегръдките му.
"Най-прекрасният подарък" - помисли си тя.
"Най-прекрасната жена, моята жена!" - мислеше Той.
Бе наистина щастлив.
А Марта сияеше!
Този празник се превърна в специален, благодарение на Него, 
и една (не)обикновена роза!