Събуждам се, поглеждам през прозореца - мъгла!
Надвиснала, бяла, отвратителна.
Излизам, вървя към спирката - ще чакам автобуса за Несебър.
Студено е - мъглата попива в костите ми, всичко ме боли.
Този пролетен вирус ще ме довърши. Къде е лятото?
Кога ще дойде и ще дойде ли изобщо?
Автобусът спира и аз се качвам. До старият град оставаме четирима души. Слизаме, насочваме се към гръцкия ресторант - затворено.
Е, да, до лятото остават няколко месеца, още не е сезон.
Вървим натам - сергии, магазинчета, сувенири, има всичко. Спираме до вендинг автомат, вземаме си кафе, сядаме на една пейка и пушим. Студено е, вятърът брули лицата ни, но поне мъглата я няма.
И болките в костите отшумяват.
Тримата, които слязоха с мен решават да посетят Слънчев Бряг. Отивам с тях - нали сме заедно в това. То и без друго в Равда и Несебър сме почти всеки ден. Малко да мръднем от тук. И така, изчакваме следващия автобус, който да ни закара до Слънчака. Докато това стане, допиваме кафетата, допушваме цигарите и продължаваме да чакаме.
Седя и си мисля - какво ще правим като пристигнем?
Не, че пешачката не можехме да отидем до там, но пусти мързел!
Млади хора, а не искат да вървят! Как може?
Но, автобусът идва и се качваме. Вратите се затварят - потегляме. Слизаме на автогарата и оттам - в Кондора - да хапнем нещо.
Супер! Климатика работи, топличко е! Няма да мръзнем като на спирката. От Кондора - в Джани!
И там е топличко, приятно е и не усещаме как минава времето. До нашата маса някакви руски граждани си подават бутилка с водка. Всеки отпива глътка и дава на другия. Очевидно са пийнали повечко, отколкото могат да носят. Оказва се, че единият ни спътник е руснак. Споглежда ги нервно, отпива от сока си и изведнъж става. Присъединява се към тях. И се започва купон. Пеят руски шансони, искат още водка, сервитьорът е недоволен - смущават реда и пречат на останалите гости.
Споделя, че го боли глава от тях.
Не обичал шума!
Ами, като не го обича, да си седи у дома. Да не е ставал сервитьор!
Недоволен, ама си взима бакшиша!
В Кондора беше по-тихо и спокойно. След като седяхме близо два часа, слушайки шумната руска компания, се изнасяме отново към Кондор. Тук ни посрещат с усмивка и добри обноски. Момчето ни носи напитките, без да се оплаква. И си получава заслужения бакшиш. Идва времето да си ходим. Отправяме се към спирката, говорим си като между колеги, защото сме такива, макар, че не се познаваме. Прибираме се без руснака - той остана в Джани със своите събратя - по език и по чашка.
Утре сме на работа!
Пожелаваме си лека вечер и се разделяме с обещанието, че пак ще се разходим до Слънчака.
Когато дойде лятото, естествено!
Няма коментари :
Публикуване на коментар
Радвам се, че посетихте този блог! Моля, оставете коментар!