Важните философски уроци, които научих от живота!

Изучаването на периода 1997-2000 години в развитието на моя юношески живот е свързано с отсяването на второстепенно, бездарно, излишно.
Всяка моя мисъл имаше своето основание така, както в литературното творчество всеки герой има своето основание и правота.
И тук ще заговоря за парите.
Онези дяволски хартийки, които съпътстват човек през живота му.

Според мен, не всичко бихте купили с тях.
Да, те ще купят човека, но не неговото щастие и любовта му!
Често съм чувала фразата:
"Той избра нея, защото е заможна!", или "Избра него, защото е богаташ!".
За мен това е немислимо!
А може би не всичко е така, както изглежда. Тази мисъл би могла да звучи отчаяно, но въпреки горчивината си тя звучи като надежда, и като възможност за хармония.
Често ми се случваше да се задълбочавам в мислите си.
Понякога едно изтрополяване на камион по улицата прекъсваше нишката, и се сепвах от собствените си мисли - мрачни и тъжни, каращи ме да изпадам в меланхолия.
Аз не знаех нищо за философията и етиката като цяло, докато не прочетох книгата: "Естетиката на Кант". Тогава разбрах какво значи тази нова за мен дума - любов към мъдростта. Научих, че тя е наука на науките, тя е търсене на абсолютната истина.
Още една истина като опора на човека в неговия труден и вечен път към бъдещето утвърждава, че това е истината на мисълта.
Истината на познанието и самопознанието, на съхранените от него човешки пориви. 
Защото не можеш да опознаеш другите, преди да си опознал себе си.
Фактът, че някои от философите записват своите лутания, крие дълбок човешки смисъл.
Поривът на човека към правда, свобода и красота е неунищожим и вечно живее. 
В това търсене на прекрасното, правдата и свободата е и вечността на бъдещето 
защото само с крилата на словото лети душата във всички светове...".

Неведнъж съм се питала защо един велик поет като Теофил се оставя да го поругаят и да страда!
"Пък сега, когато знам цената на много неща и тайни човешки, ще река — не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага...!"

Трябва да отбележа, че напълно споделям това мнение, защото какво сме ние, хората, без прекрасното, без щастието, и без словото?
Ако някой отнеме щастието ни, ще се превърнем в слаби, изплашени хора, които се страхуват и от сянката си.
И тук дори парите не биха помогнали!
Защото не могат да върнат дните, преди изгубеното щастие.
Ние, хората, движим този свят, но не и тези дяволски хартийки!