Искам да ти разкажа за една случка която успя да промени и без това скапаният ми живот.
... Като всеки друг ден, бях на работа и се опитвах да разведря скучното си ежедневие. Пуснах музика, направих си кафе, запалих цигара и се замислих за теб. Нали така ми каза:
"Ако ти е скучно и тъжно, мисли си за мен и се усмихвай. Колкото и да съм далеч, аз ще усетя мислите ти и ще дойда при теб!"
Броях хората, които влизаха и излизаха, запомнях всяко лице, всяка усмивка, всеки поглед на всеки един от клиентите, и нито един от тези, които влизаха и излизаха постоянно, не беше искрен. Във всеки един от тях имаше нещо фалшиво.
А ти така и не се появи!
Беше време да затварям, а все още се надявах, че ще влезеш през тази врата, ще ме погледнеш с красивите си искрени очи, ще ме почакаш да изхвърля боклука и ще ме изпратиш до вкъщи, както всяка вечер.
... Тази вечер се прибрах сама!
Бързах, беше тъмно, а имаше доста път до вкъщи. Дори не се оглеждах, знаех, че няма да те срещна, докато се прибирам.
Час по - късно вече си бях в стаята и мислех за теб - защо не дойде. Легнах си с надеждата, че на сутринта ще ме чакаш, за да ти направя кафе.
И заспах с мисълта за теб!
Сънувах първия ден, когато се запознахме. Ти ми подаде ръка, каза името си, и поиска кафе. После нещата тръгнаха зле и за двама ни. ТЯ те изостави, ти търсеше утеха и я намери в моите очи. Нейното предателство те бе направило слаб и безпомощен.
Ти ми каза, че аз съм ти върнала надеждата в жените и сподели с мен всичките си скрити, не показани досега чувства.
В съня си усетих топлината на гласа ти, и се събудих.
Време беше за работа!
... Утрото бе страшно студено. През нощта беше навалял сняг, улиците бяха трудно проходими, а по тротоарите имаше преспи. Трябваше да взема лопата и да почистя снега.
Но когато понечих да отключа вратата, замрях!
Усетих как сърцето ми спира, а кръвта ми замръзва.
По средата на стъклото бе залепен НЕКРОЛОГ.
Видях ТВОЕТО ИМЕ!
От очите ми потекоха сълзи, ръцете ми се вкочаниха - прекалено дълго ги държах извън джобовете.
Отнякъде се появи и шефът. Погледна ме, наведе глава и тихо прошепна:
"Съжалявам!"
Отключи, влязохме вътре и ми разказа всичко.
Катастрофа, ти си бил на задната седалка, шофьорът загинал на място, още вчера, след като сте си тръгнали от работа.
Почти нищо не разбрах от това, което ми каза той.
... Пусна ме в отпуска! Никога вече не се върнах там. Напуснах работа и заминах!
Една натрапчива мисъл не ми даваше покой, един въпрос, чийто отговор не знаех!
... Как така през онзи ден, когато те чаках, не усетих, че с теб се е случило най - лошото?
Защо те застигна това?
Тогава животът ми се срина из основи.
За последно видях хубавите ти сини очи на снимката, когато поставихме паметника.
Сбогувах се с теб, оставих писмото и си тръгнах.
... Дали си го прочел?
Надеждата, че си усетил мислите ми през онзи злощастен ден, ме успокоява и ме кара да се усмихвам.
Никога няма да те забравя, няма да забравя и думите, написани от сърце до твоят лик:
"ПОЧИВАЙ В МИР, ЕДИНСТВЕН МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!"
Броях хората, които влизаха и излизаха, запомнях всяко лице, всяка усмивка, всеки поглед на всеки един от клиентите, и нито един от тези, които влизаха и излизаха постоянно, не беше искрен. Във всеки един от тях имаше нещо фалшиво.
А ти така и не се появи!
Беше време да затварям, а все още се надявах, че ще влезеш през тази врата, ще ме погледнеш с красивите си искрени очи, ще ме почакаш да изхвърля боклука и ще ме изпратиш до вкъщи, както всяка вечер.
... Тази вечер се прибрах сама!
Бързах, беше тъмно, а имаше доста път до вкъщи. Дори не се оглеждах, знаех, че няма да те срещна, докато се прибирам.
Час по - късно вече си бях в стаята и мислех за теб - защо не дойде. Легнах си с надеждата, че на сутринта ще ме чакаш, за да ти направя кафе.
И заспах с мисълта за теб!
Сънувах първия ден, когато се запознахме. Ти ми подаде ръка, каза името си, и поиска кафе. После нещата тръгнаха зле и за двама ни. ТЯ те изостави, ти търсеше утеха и я намери в моите очи. Нейното предателство те бе направило слаб и безпомощен.
Ти ми каза, че аз съм ти върнала надеждата в жените и сподели с мен всичките си скрити, не показани досега чувства.
В съня си усетих топлината на гласа ти, и се събудих.
Време беше за работа!
... Утрото бе страшно студено. През нощта беше навалял сняг, улиците бяха трудно проходими, а по тротоарите имаше преспи. Трябваше да взема лопата и да почистя снега.
Но когато понечих да отключа вратата, замрях!
Усетих как сърцето ми спира, а кръвта ми замръзва.
По средата на стъклото бе залепен НЕКРОЛОГ.
Видях ТВОЕТО ИМЕ!
От очите ми потекоха сълзи, ръцете ми се вкочаниха - прекалено дълго ги държах извън джобовете.
Отнякъде се появи и шефът. Погледна ме, наведе глава и тихо прошепна:
"Съжалявам!"
Отключи, влязохме вътре и ми разказа всичко.
Катастрофа, ти си бил на задната седалка, шофьорът загинал на място, още вчера, след като сте си тръгнали от работа.
Почти нищо не разбрах от това, което ми каза той.
... Пусна ме в отпуска! Никога вече не се върнах там. Напуснах работа и заминах!
Една натрапчива мисъл не ми даваше покой, един въпрос, чийто отговор не знаех!
... Как така през онзи ден, когато те чаках, не усетих, че с теб се е случило най - лошото?
Защо те застигна това?
Тогава животът ми се срина из основи.
За последно видях хубавите ти сини очи на снимката, когато поставихме паметника.
Сбогувах се с теб, оставих писмото и си тръгнах.
... Дали си го прочел?
Надеждата, че си усетил мислите ми през онзи злощастен ден, ме успокоява и ме кара да се усмихвам.
Никога няма да те забравя, няма да забравя и думите, написани от сърце до твоят лик:
"ПОЧИВАЙ В МИР, ЕДИНСТВЕН МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!"
Няма коментари :
Публикуване на коментар
Радвам се, че посетихте този блог! Моля, оставете коментар!