БАЙ МУРГО!

Едва ли има друг човек като бай Мурго!

В селото той представляваше властта - той беше и жандармер, и кръчмар, беше и кмет.

Бай Мурго бе едър, червендалест селянин, с грубо, но добродушно лице, и обичаше да се шегува.

Но станеше ли дума за работа, шеговитото изражение на лицето му изчезваше, и придобиваше задълбочен и сериозен вид.

Бай Мурго бе от тия хора, които жестоко наказват, но и щедро възнаграждават. Възпитан в бедно селко семейство, той учеше децата на доброта и култура, мразеше безредието и нечистотата. Седнеха ли на масата, никой не посягаше към яденето преди бай Мурго да е казал молитвата. Хората го познаваха добре, вярваха му и го уважаваха.

Един ден в селото влязоха двама непознати мъже. Съдържателят ги погледна подозрително, и написа няколко думи на едно листче. Пъхна го в ръката на детето, което бе близо до него, и му прошепна нещо. Момчето се измъкна незабелязано, и се запъти към кухнята, където бай Мурго даваше наставления на готвачите. Подаде му бележката, и без да продума, излезе от кухнята.

Бай Мурго зачете, и се намръщи.

"Бай Мурго - гласеше бележката - в кръчмата влязоха двама съмнителни. Подозирам, че са шпиони. Какво да правим?

Добри"

Бай Мурго излезе от кухнята, все още намръщен. Той не обичаше чужди посетители.

Влезе в кръчмата, и погледът му веднага попадна на чужденците.

Дядо Добри, който му изпрати бележката, го забеляза, и му кимна. Бай Мурго му отвърна в знак, че е разбрал. Приближи се до масата на непознатите, и запита:

- Какво желаете?

- Две чаши студена вода - отовори единият

Кръчмарят не хареса нито вида на човека, нито пък му допадна акцентът му.

- Нема вода! - отсече той, сърдито свъсил вежди.

- Как тъй? - учуди се той.

Бай Мурго предпочете да замълчи.

- Дай хляб само - каза другият, губейки търпение.

- Немаме леб!

Те се отчаяха съвсем. Тогава първият се изправи, и заговори на немного чист български:

- Вие знаете ли чий съм аз, и знаете ли чий е той? Ние леехме кръв за вас, убиваха наши войници, докато вие сте си седели по къщите. Така ли ни се отплащате? - в гласа му се усещаше огорчение и гняв -Така ли ни посрещате, нас, человеците, които са ви спасили от робство? Или...

- Ще прощаваш, ваша милост, отдека си ти? - прекъсна го внезапно бай Мурго, тъй като говора на този човек му се стори не съвсем непознат.

- Русия! - отговори другият

- Абе, човече, оти не каза по-рано, а ни измъчи така? Взехме ви за шпиони. Ами нали и ние сме си прости селяни, не усетихме навреме. Да прощаваш!

Зарадвани от този щастлив обрат гостите съвсем забравиха войнствеността си.

Оказа се, че са войници от кавалерията, и са загубили пътя.

Бай Мурго се радваше от сърце на тази среща. Той не можеше да се нагледа на тия юнаци, които се биеха за тяхната свобода.

От години мечтаеше да види руски казак в селото.

И най-после мечтата му се сбъдна!

28.05.1997 г.