Младост днешна

Да беше лято, би облякъл къси панталони, тениска и шапка с козирка, та да не му пече слънцето в очите.
Би тръгнал бос из гората!
Но Милен в тази късна есен бе обул туристически обуща, и навлякъл на гърба си шушлеков елек, понесъл раница на раменете си, повел големия, черен булдог, вървеше по козите пътеки бавно, и се наслаждаваше на красивата природа.
Стигна до лешниковата гора, напълни раницата с лешници, после скочи на земята, булдогът го погледна с изплезен език - жаден беше.

Наблизо шумеше реката!
Милен поведе кучето към нея, то се приближи и морно запи.
Огледа се младежът, приседна до големия дъб наблизо и нетърпеливо отвори раницата.
Извади няколко лешника, взе голям камък, счука ги и захрупа.
Радостно блеснаха очите му!
Кучето се обърна, чуло хрупането на стопанина си - а на мен?
Милен стана, хвърли един лешник - яж!
Булдогът подуши лешника, погледна към младежа с питащи очи - какво е това?
Засмя се Милен, весело му беше и погали кучето - ех, луда главо, не яж като не щеш!
После се отправиха към язовира.
Водата бе студена, но пак имаше плувци.
Едно младо момиче бе забравило горнището на банския си. Милен го взе закачливо и почака, докато момичето реши да излезе.
Познаваше я!
Отличничката на класа бе една от най-добрите му приятелки, при все, че той не беше от най-добрите ученици.
Този ден Мая бе решила, че времето е подходящо за къпане. Не обърна внимание на младежите, които размътваха водата с нетърпимите си скокове. Когато й омръзна да се кисне, Мая тръгна към брега - там, където бе оставила горнището си, но бързо установи, че е изчезнало.
Озърна се уплашено, но и сърдито, търсеше с поглед другата част на своя бански, но и през ум не и минаваше, че то вече е в ръцете на Милен.
Погледна с гневен поглед кучето, сякаш питаше - ти ли го взе?
Едва тогава погледна младежа, който спокойно бе се облегнал на тополата и хрупаше лешници.
Другата част на банския висеше на един клон.
Разведри се лицето на девойката, разбрала закачката, тя се засмя и, без ни най-малко свян се запъти към дървото.
Неудобно се почувства Милен, очакваше Мая да го помоли да й върне горнището.
Прибра лешниците, сложи раницата на гърба си, повика кучето и червенина обля лицето му, когато Мая се приближи до него и го погледна закачливо.
- Ти какво, Милене? - усмихна се девойчето - Не си ли виждал гола жена?
Оголената й гръд блестеше под ярките лъчи на слънцето.
- Виждал съм! - промърмори Милен и понечи да си тръгне.
- Чакай, ще дойда с теб!
Младежът почака, докато Мая се дооблече - вече не бе така смутен.
Тя го хвана за ръката и двамата бавно се отдалечиха от язовира.
Шумните младежи също излязоха от водата с намерението да си ходят. Насочих вниманието си към тях!
Видях как чевръсто си свиват цигари, и когато решиха да запалят “по една ” едва не припаднах от дима, който се бе насочил към мен. Тази отвратителна миризма ми беше до болка позната, при все, че никога не бях опитвала друго, освен нормална цигара. Въздухът се замърси от отровата, която изгаряше дробовете на младежите при всяко вдишване - тревата щеше да ги убие. Облякоха се, награбиха бутилки с ракия и водка, кой колкото може да носи и шумно се отправиха към парка.
Аз ги гледах отстрани и се замислих за Милен и Мая - колко са различни от тези младежи!
Спомних си как им се радвах и си говорех наум, та никой да не ме чуе:
” Ех, младост, младост! Кога ние бяхме млади, кога ще тръгнем да се къпем голи по язовирите? Нали ще ни види някой мъж и може зла мисъл да го повлече? Кога бяхме млади, се къпехме в реката направо с дрехите, та да не видят голотата ни.
Пусти срам!
Ама други времена бяха, други!
Сега младите от нищо срама нямат, лоши думи хортуват, пият ракия по никое време, пушат и се дрогират.
За тях сякаш животът е свършил… Виж Милен и Мая са други, други за плановете им за живота, те са добри и дано такива останат.
А тия хулигани?…
За тях дано има бъдеще!
Нямат мечти, живеят за мига, днес да има, пък утре ще видим, не питат как ние живяхме, как се стараехме да бъдем добри и да пестим.
А са минали само тридесет години оттогава!
Какво ли ще бъде като минат още толкова?
Ех, младост, младост! …”
Шепна си тихо, та дори и на ум, да не ме чуят хората.
А съм само на четиридесет години!
И по-добре живяхме, и по-добре ни беше, и хляб за всички имаше!
Ех, младост днешна …!
Дано зло не ви срещне по пътя, по който сте тръгнали!…